Църквата „Свети Георги” и чудесата на Преподобна Стойна

Златолист е малко селце, сгушено в Санданско-Петричката котловина, на 32 км от Сандански. За да се стигне до селото, се минава през село Катунци.
Днес в село Златолист живеят 7-8 души, но целогодишно и най-вече през топлите месеци се посещава от хиляди български и чуждестранни туристи. Главната забележителност е църквата „Свети Георги”. Храмът е построен през 1857 година. Изрисуван е през 1876 година от Теофил Минов, който по това време е на 11 години. Стенописите са странни и нетипични за една църква. На едната стена се вижда гола жена и дявол с арбалет. Досега никога не е откриван такъв стенопис. На друга пък се вижда дявол, впрегнал човек в каруца. Също така има и изобразен светец с глава на кон.

В средата под купола се намира мраморна плоча с двуглав орел, който е емблема на Цариградската патриаршия. Хилядите туристи, които посещават църквата, събуват обувките си и стъпват върху плочата, защото има поверие, че камъкът излъчва сила, с която лекува болните. Всеки стъпил на камъка се вглежда в иконата на Иисус Христос за около трийсет секунди и ако очите на Божия син се отворят, значи душата на този човек е пречистена. Всъщност оригиналната плоча е открадната и е подменена с обикновена мраморна плоча. Но пък местните жители казват, че това няма значение, защото всъщност не плочата е лековита, а самото място.

В началото на ХХ век в черквата живяла пророчицата Преподобна Стойна. Била е монахиня. Местните жители разказват, че пророчицата твърдяла, че сам Свети Георги я е довел тук. Когато била на седем години, Пророчицата се разболяла от едра шарка и ослепяла. Тя твърдяла, че докато била болна, Свети Георги я навестявал и й заръчал да отиде в село Златолист. След време родното село на Преподобна Стойна било опожарено и тя помолила да я отведат в село Сушица ( Златолист). Когато дошла в селото и разбрала за църквата „Свети Георги”, решила да се установи в нея и да живее като монахиня. Мястото не е много далеч от Рупите, което е енергийно поле. Тя започнала да помага на хората. Баба Мария и дядо Стоян твърдят, че с очите си са видели как Преподобна Стойна изцелява и лекува хората. Техните разкази са записани в житие, което се намира в храма и всеки посетител може да прочете. Също така се носи мълва, че през 1912 г. турски ага дошъл с войска да изпепели храма, но Стойна му казала веднага да се прибира, че децата му са тежко болни. Чужденецът се върнал у дома, уверил се, че не го е излъгала, и вместо с огън,  дошъл отново с дар за монахинята.  Пророчицата била посетена и от владика, който ѝ подарил сребърен кръст. Казал ѝ, че тя е по-достойна да го притежава. Кръстът и до днес се пази в църквата. Клисарят на храма твърди, че ако се пусне във вряща вода и после човек пие или се измие от тази вода, повече няма да страда от главоболие.

Преподобна Стойна е живеела в килийна стая на втория етаж на църквата, където е била женската част. Днес стаичката е запазена във вида, в който Пророчицата я е оставила. Вътре се влиза с чехли. Всеки посетител оставя по нещо от себе си за здраве. Таванът на стаята й е окичен със снимки. Има поверие, че този, чиято снимка е поставена там, ще е радва на завидно здраве. На масичка в стаята има книга, в която всеки посетител записва желанията си.

Яворът  е на повече от 1300 години и има поверие, че болките на всеки, който застане до короната на дървото, изчезват. А този, който седне и се полюшка на люлката, ще се излекува от безплодие.

В двора на църквата е гробът на Преподобна Стойна, където всеки вярващ ѝ отдава почит.