Носията и украшенията, нравите и обичаите са признаци за богатите традиции на дадено селище. С времето и те се изменят. Въпреки това, запазило се е нещо неповторимо, за да го отличава от другите селища. Това се отнася и за Добринище. Най-старите носии в селото, чиито модели и днес носят старите си названия, са: менте, клашник, забун, чишири, долама, елек, пояс, калцуни, чепчене, чоене, фер- менета (чоени елеци), джобе, русоп, чалма, касак, опре- тулка, копанарче и др. Изброените носии и дрехи биват мъжки, женски и детски.
- Мъжки са: четирите, доламата, калцуните, чепче- нето, навущата, поясът и ферменето.
- Женски са: менте, клашник, аба, забун, антерия, джобе, русоп, касак, опретулка. Различните видове дрехи са в съответствие с условията на живот, с местния климат - суровата природа на Пирин.
Така например поясът запазва кръста от простуда и други заболявания, поглъща влагата и запазва топ лината на тялото. Той притяга коремната кухина, запазва човека при падане, натъртване, особено необхо дим при товаро-превозваческа работа. Освен това в него могат да се поставят предмети и принадлежности от първа необходимост, например огниво, торбичка за тютюн, лула, кърпа, пунгя за пари, нож и др.
Чеишршпе предпазваш от изпотяване на краката, задържат равномерно телесната температура, удобни са за навеждане, изпъване, качване, вдигане на тежести. Имат свободен размах на действие за работа.
Долалгата е един вид елек. При захлаждане се нахлузват ръкавите. Тя притиска тялото, държи го стегнато. Балансира температурата на тялото. Удобна е за работа.
Доламата с пищов на кръста, привързан с шнур, е впечатляваща одежда на хорото на Юрото. От наперените кюстеци, кръстосани на доламата, лъха снажност, здравина и мъжествена сила. Мъжете с извезани долами и гайтанлии чишири примамват погледите на моми и невести.
Мъжкото облекло е заимствано от турското: дълбоки дънни потури, стегнати тясно в подбедрениците, обточени с гайтани и на ногавиците, обути в широки калеври. Калпак от агнешка или овча кожа, обърната с козината навън. Сако от домашен шаяк, панталон брич с бели навуща, препасани с черен гайтан и комитска до- лама.
Калцуните (навущата) са много удобни и практични за работа в гората. Регулират кръвообращението и топлината, запазват краката от удари на твърди предмети. Удобни са за придвижване в труднодостъпни места. При ходене върху заледени места към тях може да се прикачат така наречените „железни котки" (с куки), с които придвижването става по-леко и безопасно. Кал- цуни са носили хайдути, комити и харамии. Необходим атрибут за горски работници. С тях придвижването от едно място на друго е безшумно и бързо. Повоите върху навущата са израз на бунтарски, комитски салтанат. Заедно с цървулите те спомагат за по-леко преодоляване на дълги преходи в недостъпни места.
Много хубост и предизвикателство струи от женските носии.
Клашникът е редило за жените в зряла възраст, той задържа топлината на тялото. Подобна на клаш- ника е антерията. Русопът и касакът са носени само от богатите невести. Копанарчето е дрешка за бедните деца. То сполучливо замества носенето на палтенца и панталонки. Рязка промяна в облеклото настъпва след освобождението на селото от османско владичество. Първата жена, облякла лъскав фустан, е Магдалина Прътева. На мода излизат влашките папуци. Бързата промяна на облеклото настъпва най-вече в женските носии. Момите обличат рокли, поли и блузи, а фустаните се носят в празнични дни. Днес фустанът е дреха, която носят жените над 60-годишна възраст. По време на робството керванджиите от Беч (Виена) внасят липецки шервета. На почит били и бунтите, които доразкрасявали женската дреха. Освен за хубост, те били белег на „артък пара". И все пак на особена почит е била шалшята - забрадка, или по-точно вълнен шал. Шамията е голям мерак за всяка мома и невеста. Този мерак е показан и в песента „Хайде да идем, Яно". В песента се разказва: мъжът кани младата си невеста да отидат в Долни Порой. Там ще й купи шам-шам-шамия. Тя да я носи, той да я гледа. „Да се пукат, Яно, душманите, и моите, Яно, и твоите." И днес тя е една от най-петите хороводни о песни в Разложко. В онова далечно време разложки тър- говци са донесли шамията от Триест. Тя е в два цвята - червен и зелен, изпъстрена с цвят, най-вече на трендафил. Макар и по-рядко, „шам-шамията" и днес краси челата на добринищката жена.
Макар и като допълнителен атрибут в носията на добринищките моми и невести, важно място заемат герданите и обеците. Те са неизменно гиздило за празници и сватби. Все още може да се чуе песента „СеВдалино малкай моме, кой ти купи герданчето? Купи ми го млад з делия, млад делия, млад комшия ". Жената е онази майсторица, която изработва облеклото за себе си и за децата си. Мъжката носия е дело на майстори терзии и абаджии. Основната суровина за редило и катмило е вълната. А в района тя е в ct изобилие. На стана (разбоя) се тъче предварително изпредената на хурка прежда. Изтъканият плат се тупа на тепавицата, „за да се ступа рехавината". Следва вапцувапето с цвят по избор. За жените най-предпочитаният цвят е червеният, а за мъжете - кафявият или черният. От червения плат жените - самоуки шивачки, ушиват дългата женска дреха фустан. Плисетата с ширина един см се нашиват в талията. В долния край на сукмана се нашиват три ленти от черно кадифе, които придават елегантност на дрехата. Над талията, откъм гърба, дрехата е права и без украса. Нагръдникът е дълбоко изрязан, откъдето прозира богато бродирана риза, която се закопчава по средата. Изрязаният нагръдник е обточен с няколко реда черен гайтан, който е апликиран на красиви винетки. Червеният фон придава особено изящество на предната част на дрехата. Отпред фустанът се препасва със саморъчно изтъкана шарена престилка. Престилките биват няколко вида според възрастта на жената. На момите и младите невести са от червен вълнен плат с вградени тънки ромбовидни четириъгълни фигури с ярък цвят. Препасникът, наричан още колан - лъшница, е изтъкан от разноцветна вълнена прежда. Препасва се два пъти и се връзва отпред. По-възрастните жени носят прескутник, който е с no-убити цветове.
Чорапите на жените са предимно от бяла вълнена прежда с бродерия на гърба на ходилото, саморъчно изплетени. Неизменна част от женската празнична дреха е забрадката - кашмиреният шал, изтъкан от мека вълна, украсен с дълги ресни. Превързва се на възел от дясната страна на главата на нивото на слепоочието. На възела се забожда китка от градински цветя.
Фустанът няма плисета, а свободен набор в талията. Свой чар и красота има и носията на възрастните жени. Характерна е дългата антерия. Ръкавите в китките са широко разтворени. Подобна на антерията е женската дреха сая. Тя е съшита от син вълнен плат и е дълга. Отпред е прегъната двустранно с дълбоко изрязани ревери. Под нея се облича бяло кошуле, а върху него дълга престилка.
Съпътстваща форма на украса, най-вече на жените, са сребърните и златните накити. Добавка към мъжката носия са лъскавият пищов и кюстеците от бронз.
В носията на добринищката жена преобладава червеният цвят, следван от тъмносиния и небесносиния цвят - „небесна украса".
