Игнажден - седмицата преди Коледа, когато Божията майка се замъчва, за да се роди Христос.
Бъдни вечер -нощта срещу Божик или Божичь, както му казват в Добринище. През деня минават коледари,които пеят коледарски песни и наричат за здраве. Домакините ги даряват с плодове, хляб и боб. Вечерта на трапезата се слагат нечетен брой постни ястия - варен боб, ошав, тиквеник, целуварчи и др. Софрата и цялата къща се прикажда с тамян и се благославя. Трапезата не се вдига, защото Св. Богородица ще дойде през нощта. Сутринта цялото семейство отива на църква. На Божичь след празничната литургия семействата се събират на богата трапеза. Яде се капама, която къкрила на слаб огън през цялата нощ.
Сурва е сутринта на първия ден от новата година.Децата на групички тръгват из Добринище да сурвакат, стара традиция, запазила се и до днес. Всяко дете държи в ръцете си сурвачка или както е прието в Добринище да се казва сурваница. Тя е направена от дрянови клони, украсени с пуканки и сушени плодове,за да има плодородие и здраве. Сурвакат се възрастните, като се нарича за здраве и сполука през новата година. Децата се даряват с лакомства, плодове и паричка.
Полазинден е на втория ден от годината. Тогава е важно кой пръв ще влезе да „полази” къщата и в зависимост от човека, се определя каква ще бъде цялата година. Първият гост се дарява с паричка и храна.
Караконджеровите нощи са нощите между Божик и Водици, а дните са наречени „ мръсни” . Тогава бродят злите сили и караконджери. Има поверие, че не бива да се замръква навън. Затова на Водици или Йордановден се освещава водата от свещеник, който поръсва водите на реката и народа за здраве и пречистване.
Богоявление - Водици или Йорданов ден е денят, в който Исус Христос е кръстен от Св. Йоан Кръстител. На този ден, независимо от климатичните условия, младежи и мъже влизат в ледените води на Десилишката река, за да извадят хвърленият от свещеника кръст в осветените от него води. Който го извади, е благословен и след това с кръста обикаля къщите за благословение. Домакините пък го даряват за здраве.
Бабин ден е наречен така заради „бабите”, които в миналото помагали при раждането на детето. От 1951 година 21 януари е обявен за ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите. В наши дни празникът се отбелязва с вечеря за всички родилки и акушерки, като инициативата е на кметовете на града и общината.
Сирни Заговезни е известен още като Прошна неделя. На този ден всеки иска прошка от близките си. Вечерта всяка махала си прави Гаро - символичен огън, с който се прогонват злите сили.Паленето на огъня е езически обичай, но се свързва и с християнският празник Заговезни, когато започва заговяването преди великденските пости. На този ден се посещават кумовете на семейството, от които също се търси прошка. Вечерта на червен конец се завързва варено яйце или парче халва . Децата сядат на земята и се опитват да захапят, без да използват ръцете си. Играта се казва „Амкане”.
На Тодоров ден жените месят погачи и ги носят в църквата, за да бъдат благословени от свещеника. След това се раздават за здраве. На Тодоров ден има състезания с коне, наречени „ Кушия” На победителя се дава награда. Конните състезания сега се правят само в разложкото село Бачево.
Лазаровден е първата седмица преди Великден.Празникът е в чест на Лазар, възкресен от Исус Христос. На този ден лазарици - девойки и жени обикалят къщите и пеят за здраве.
На Цветница ( Връбница ) църквата отбелязва посрещането на Исус Христос в Йерусалим. На този празник се берат върбови клонки и се застила църквата, което символизира посрещането на Христа. След литургията всеки взема клонка и я закача над входната врата в къщата си.
На Великден - Възкресение Христово православните християни си честитят Воскресението на божия син. На втория ден от празника-Светли понеделник след Пасхалната Света Литургия, на площад „Македония“ в Добринище започна стародавна християнска традиция. С тържествен камбанен звън пред храм „Св.Св. Ап. Петър и Павел“ се отслужва Пасхален Водосвет за здраве, поръсване на богомолците и конете, след което тръгва литийно шествие за обхождане на Светите оброчища. Пред църквата се извиват кръшни хорa. Светиниколците, облечени в пъстри народни носии и с празнично украсени коне и каруци тръгват към местността Св. Никола. Там малки и големи се включват в пролетните игри “Шимор“. По обяд светиниколците се посрещат от свещеника с хляб и мед под звуците на тържествен камбанен звън. Обикалят храма за благословение, след което празничното веселие продължава на централния площад.
За всеки гост на Добринище Великден е цветна палитра от шарени яйца,раздавани от млади невести, вкусни кулинарни гозби, бабини козунаци, пъстри народни носии и много празнично настроение. Задължително е яйцата да се боядисват само в червено,символ на Христовата кръв. Добринище съхранява уникална традиция за шарене на яйца с пчелен восък и ръчно изработени писалки. Шарките са запазени от вековете и символизират пъстротата на настъпващата пролет.Задължителен е надписът „Христос Воскресе”.
Св. Георги Победонесец се почита на 6 май от българската православна църква.Стана традиция Гергьовден в Добринище да се отбелязва с масово участие на хората. Всяка от четирите махали - „Бунаре”, Шебелица”, „Вабело” и „ Белия рид” извършват обичая „Топене на китки”. В навечерието на празника на 5 май вечерта всяка една от махалите се събира в момински двор. Там в голям кален съд, наречен по добринишки „Чьуп” жените поставят китка от пролетни цветя.Слагат и „нишан” от цветен конец или мъниста,за да може да се различава. Делвата се слага в градина на неомъжено момиче под трендафил.Върху съда се поставя сгъната престилка, огледало и гребен. Рано сутринта на Гергьовден, преди изгрев слънце, всички жители се обличат в традиционните носии и се събират по махали. Жените и момите се нареждат около делвата. Младо момиче вади една по една китките,а в това време жените пеят специална гергьовска песен. За всяка китка има част от песента, по която се предсказва какъв ще е късметът на собственичката й. След обичая по ваденето на китките, се извива кръшно хоро, с което всяка махала се отправя към центъра .По пътя се спира на мегдана пред църквата, за да се запалят свещи за здраве. Така всички махали се събират на центъра в 9.00 часа. От предварително изтеглен жребий се определя последователността на танците на махалите. Всяка има 20 минути за изява с хорото си. След това се пресъздава обичаят „Вадене на китки” на центъра. Кулминацията е общото хоро на всички жители и гости.
На Петровден се чества храмовия празник „Св.св. апостоли Петър и Павел“.
15 август - Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници и храмов празник на църквата „Успение на Пресвета Богородица”. На този ден от ранни зори хората от Добринище принасят дарове – олио, зеленчуци и агнета - за курбана който се прави на деня и се разнася за здраве из града.
