Шест хилядолетия преди Христа тук са живели хора
Историята на Добринище води началото си още от първата половина на шестото хилядолетие ( 5610 – 5497) преди Христа. В централната си северна част от лежи върху останките на раннонеолитно селище, което е заемало около 7 декара площ. Доказват го намерените артефакти при направените през април 1987 г. археологически разкопки под ръководството на професор В. Николов. Край Добринище са открити сребърни монети от времето на траките, римляните и византийците. В м. Гумнища, където е била една от махалите, са намерени монети от времето на римския император Нерон, в м. Св.Никола-монети от времето на Юстиниян Първи, в м. Косулдо - сечени монети от 4 век от времето на римския император Констанций. В м.Градището има останки от стражева кула, използвана по времето на Първата и Втората българска държава.
Под имената Добрунища, Добронище и Добрущене селото се споменава в османските регистри от 1623-1625г. намиращо се в Солунски вилает, Неврокопската кааза, Разложка нахия, която обхващала цялата Разложка котловина. Местното предание гласи, че Добринище най-напред се е състояло от махали, пръснати в днешние местности Добречково, Гумнища, Враникал, Доматарско, Св. Никола, Бара-блата, Градищено и Косолдо, където има следи от старо селище.
И Добринище се пробужда през Възраждането
Много от семействата се замогват от търговия и животновъдство. Богатите търговци от Добринище и околията започват да търгуват с Белград , Букурещ и Виена. През Добринище минават кервани от Мелник и Гърция, които пренасяли маслини , риба и вино за европейските градове. Започва религиозно и духовно пробуждане. В Зографската кондика на едноименния български манастир на Света гора се съобщава, че на 2 ноември 1759 г. е имало поклонник на име Сиржен Попов от село Добринища, който е дарил 50 гроша на монашеската обител..
Първото школо в Добринище е от 1854 г.
Едно от първите училища в Разложко е открито в Добринище през 1854 г., в разгара на Кримската война, в което по думите на местния учител Спас Попгеоргиев никога не е влизал друг учител, освен българин и никога не е преподавано на друг език, освен на български. Родолюбците баба Евгения и дядо Стефан Палапуов подаряват собствената си къща за нуждите на училището. В началото е използвана Бел-Ланкастърската система – по- напредналите ученици преподавали знанията на п- малките. Първият учител от Добринище е бил Спас Попгеоргиев Галчов ( Даскалов). Егзархията го изпраща на курс в Солун в Българската педагогическа гимназия през 1884г. От 1892г. е главен учител в Добринище. Подучители са били : Никола Полимеров, Георги Янакиев, Алеска Спасов и Цветко Попмихайлов , който по-късно стават свещеници , Георги Попмихайлов и Панталей Спасов Даскалов – син на първия учител Спас Попгеоргиев Галчов.
В края на януари 1921 г. в селото се открива прогимназия с име "Климент Охридски". Забележителна за просветното дело е 1928 г., когато започва строежът на модерно и просторно школо, което е завършено през 1934 г.
Добринище и Априлското въстание от 1876 г.
При подготовката на Априлското въстание 1876г. Кузман Поптомов основава революционен комитет с председател Йоте Прътев. В четата на Христо Ботев се включва Григор Мацин и Христо Лазаров Начев. В Руско-турската освободителна война 1877 – 1878г. участва Георги Лазаров Темелков – опълченец, зачислен в четвърта дружинка по-късно неин знаменосец. Населението участва в Кресненско-Разложкото въстание 1878- 1879г. При потушаването му Добринище е разграбено и опожарено от турската войска.
През 1896г. Гоце Делчев основава комитет на ВМРО, в местността , където днес се намира хижа Гоце Делчев. По време на Илинденско- Преобръженското въстание 1903г. , в четите се включват и жители от селото : Иван Деницин, К. Бозов, К. Прътев, Д. Мунин, Д.Пишаров и др.
Добринище е освободено от турско робство на 23 октомври 1912 г. 30 души участват в Балканската война през 1912- 1913г.
По време на Медусъюзническата война през юли 1913г. Добринище е опожарено от гръцките войски. Камбанарията на църквата била бомбардирана, училището изгорено.
След 1920г. жителите на Добринище започват да изграждат нови къщи. Препитавали се главно със земеделие и животновъдство, дърводобивът също бил развит.
